- 5/21/2025
#tv #ghosts #paranormal
Category
✨
PeopleTranscript
00:0075% от американците вярват, че има събития, които не могат да бъдат обяснени.
00:05Повечето от половината от тях вярват, че са имали паранормални преживявания.
00:10Самоличността на някои от тях може да ви изненада.
00:15ЗВЕЗДНИ ИСТОРИИ С ДУХОВЕ
00:20Първо си мислиш, че причината е в теб.
00:25Но се случиха прекалено много неща.
00:30Някой се опиташе да не прогони.
00:35Майка ми ме посрещна пред къщата си и ми каза веднага да се върна удоба.
00:40Запитах се какво става с майка ми.
00:45А той продължаваше да крещи.
00:51А той продължаваше да крещи.
00:54Пуснете ме! Не, не, не!
00:57Беше стара викторианска къща, като излязла от филм.
01:02Звуците идваха от тавана.
01:06Сякаш някои месеци леглото.
01:10Мигновено се разсъних.
01:13Отишла и си купила уражие.
01:18Бум, бум.
01:21Не искам да виждам духове.
01:33Като дете си говорех с духове в стаята си.
01:37Винаги съм вярвала, че съществуват.
01:41Като единствено дете, никога не съм била страхлива.
01:46И си мечтах да има с кого да си говоря.
01:50Носителката на Оскар, Шарли Джонс, е позната на милиони зрители по света
01:55като щастливата домакине от семейство Партридж.
01:59Но през лятото на 1968, зъл дух заплашил да съсипе
02:03собственият щастлив дом и живота ѝ.
02:11Беше 1968 година.
02:14С тогавашния ми съпруг Джак Касиди точно бяхме приключили
02:18представление на Бродуей.
02:20Имахме приятели, които живеят в Понт Рич, Нью Йорк.
02:24И Джак предложи, защо не найемем къща там, преди да се върнем в Калифорния.
02:29Приятелите ни казаха, че имат позната брокерка.
02:33И когато се срещнахме, тя ни каза, имам една стара къща.
02:40Първоначално принадлежала на морски капитан.
02:44И била преместена тук от мястото край океана, където била построена.
02:50Това, че принадлежала на капитан и има история, ни привлече.
02:56И двамата бяхме актьори.
02:59Къщата беше много стара и изобщо не беше ремонтирана или пребоядисана.
03:05Всички подове скърцаха.
03:08Вратите и прозорците също.
03:11А стълбището стигаше Джак до разнебитения таван.
03:16Там имаше съндъци, снимки и детски играчки.
03:21Харесваше ми, че къщата е била обитавана.
03:25Беше като от стар филм.
03:28В деня, когато се нанесохме, дойде камериерка да оправи къщата.
03:34Забелязах, че на лицето ѝ играе една лека усмивка.
03:40И я попитах, кое е толкова забавно.
03:44А тя отварна, че ще останете тук няколко седмици.
03:49А къщата е обитавана от духове.
03:52Казах какво? А тя каза, че всички го знаят.
03:56Попитах я от къде знае.
03:59А тя отварна, че знам, понякога идвам тук.
04:03Беше очевидно, че се опитва да ме наплаше.
04:07Но започнаха да се случват разни странни дреболии,
04:13които не можех да си обясня.
04:17Отварям кухненския шкаф, за да извадя чиния.
04:22Оставям чинията, обръщам се и шкафът е затворен.
04:28Отварям чакмеджето, за да извадя прибори.
04:37Обръщам се и чакмеджето е затворено.
04:41Но странното е, че тези неща никога не се случваха,
04:47когато Джак беше там.
04:50Имаше дневна скамина.
04:55И от време на време...
05:02Камината сама се включваше.
05:08Аз никога не я пусках, защото не се чувствах комфортно в самата стая.
05:17Гася я, а на следващия ден отново гори.
05:22Отначало си мислех, че причината е в мен, защото напоследък се преуморявах.
05:28Това е първото, което ми хрумна.
05:31Но се случиха прекалено много неща, за които нямам обяснение.
05:40Наложи се Джак да се върне в Калифорния.
05:45И аз останах сама за 4-5 дни.
05:49Същата вечер дойде приятелката ми, Шиила, от Нью-Йорк,
05:53за да разгледа къщата и да вечеряме.
05:58Настаних я в стаята за гости, която имаше една много масивна врата, без ключалка.
06:04Предупредих я да я оставя открекната, защото е тежка
06:09и може да не можем да я отворим.
06:14През нощта тя станала за да отиде до туалетната
06:20и оставила вратата открекната.
06:29Но когато се върнала, вратата била плътно затворена.
06:35Затворена.
06:42Защо я затвори?
06:44Не съм оставих я открекната. Явно сама се е затворила.
06:49Казахи, не може да бъде, а тя отвърна. Не съм я затворила. Едва я помръднах за да я отворя.
06:56С нея доста се помъчихме да я отворим.
07:00И тя се върна в стаята.
07:03Ще оставя отворена.
07:05Аз пак заспах.
07:09Но след около час...
07:20Шерли! Шерли! Шерли!
07:23Вратата пак се е затворила, а тя била ужасена.
07:27Шерли! Шерли, моля те, отвори!
07:31Викаше, за да ме се буди и да ѝ помогна.
07:36Моля те, отвори вратата!
07:40Двете бутахме и дърпахме колкото можем.
07:44Измътни ме!
07:49Накрая отворихме.
07:53Тя ми каза, Шерли, в тази къща определено има някой.
08:00Наследващия ден ми пожела успех с духовете
08:03и веднага щом си замина,
08:07Адът се отприщи.
08:11Веднага щом си замина,
08:15Адът се отприщи.
08:17Чуваха се звуци сякаш някой ходи по стълбите към тавана.
08:24Дървената врата се люлееше,
08:27огънят в камината гореше всеки ден.
08:43Една нощ, докато си бях в леглото,
08:47чух звук от подскачаща топка на тавана.
08:57Чуваше се туп, туп, туп, като от огромна баскетболна топка,
09:02която подскача на тавана.
09:05Помислих си, че сънувам.
09:08Но не, определено имаше нещо.
09:11Казах си, о, не.
09:14Станах от леглото.
09:20Качих се по скърцащите стълби.
09:24И когато стигнах тавана, чух последното тупкане.
09:34Естествено, нямаше никой, нито пък топка.
09:40Обиколих стаята, за да видя дали няма топка въгала
09:44и дали нещо не е преместено,
09:47но всичко си беше както първия път, когато влязох.
09:53Затова се върнах долу и пак си легнах.
10:03И след около час...
10:09Стана също това.
10:15Качих се по стълбите.
10:18Стигнах тавана и тупкането спре.
10:25Беше страшно, защото знам, че чувах нещо,
10:29но горе нямаше никой.
10:36Върнах се, легнах си.
10:40И след три часа...
10:42Изправих се в леглото и се разкръщях.
10:45Моля те, спри! Престани!
10:49Не е нужно да го правиш.
10:51Знам, че си тук.
10:55Знам, че си тук.
10:57И всичко спря.
10:59Най-накрая приех, че в къщата има духове,
11:02които си я искат обратно.
11:04Накрая си казах...
11:06Не знам, че си тук.
11:08Не знам, че си тук.
11:11Не знам, какво става, но трябва да се махна.
11:18На другия ден се върнах в Калифорния.
11:21Извлизането, телефонът извъня.
11:26Бяха приятелите ни от Паунд Рич.
11:29Джак вдигна телефона и веднага го попитали.
11:32Шерли, добре ли е? Къде е? В къщи ли си е?
11:35Джак каза, тук що се прибра.
11:38А те му казали, че къщата гръмнала след като съм си тръгнала.
11:46На мястото на камината...
11:50Останала само дупка.
11:56Половината къща я е нямало.
11:58Бях в шок.
12:00Не можех да повярвам, че се е случило.
12:03Бях си от дома, но ми се беше разминало на коса.
12:08Тогава приятелите ни казаха,
12:10ние отдавна знаем за тази къща.
12:14Съседите казваха, че чували писъци,
12:16но си мислете, че това е измислица.
12:19Накрая се обадих на брокерката
12:22и тя ми каза, че таванът е бил занималният
12:27и там децата си играли на топка.
12:30Децата на капитана не може ли да влизат навсякъде?
12:37И живее ли доста изолирано?
12:40Някой тупкаше топката, за да ме оплаши
12:43и да се махна оттам.
12:46Мисля, че капитанът си искаше къщата
12:49и направи така, че повече никой да не може да влезе там.
12:59Рядко разказвам тази история,
13:01за да не си помислят, че е лъжа
13:04или халюцинирам.
13:09До ден днешен внимавам пред кого я споделям,
13:13но това е нещо, което наистина ми се случи.
13:18Микелти Уилямсън става известен като верния приятел Буба
13:22от наградения с Оскарфилм Форест Гъмб.
13:25Десет години по-рано той получил обаждане
13:28от неговия най-добър приятел от детството,
13:31който е сега в Руслании.
13:35Това ми се случи някъде в началото на 80-те,
13:38в Лос-Анджелес, Калифорния.
13:41Бях начинаещ актер, който търси начин
13:44да направи кариера в този бизнес.
13:49Хората, които ме познават, знаят,
13:52че се отбивам при майка ми няколко пъти седмично,
13:55за да я видя.
13:59Един ден и се обадих, но тя не вдигаше.
14:08За това се отбих.
14:14Майка ми ме посрещна пред къщата си
14:17и ми каза веднага да се върна от дома.
14:22Беше много странно.
14:25Попитах я, дали е добре, а тя отвърна да,
14:28просто се прибира и в къщи.
14:31Обади ми се, когато пристигнеш.
14:37После и се обадих и тя каза, че всичко е наред.
14:40След няколко дни, пак се отбих от тях.
14:46А тя отново ме чакаше отпред и ми каза да се прибирам.
14:51Попитах я, мамо, какво става? Добре ли си?
14:54Не знам. Сега си върви.
14:56Някой притеснява ли те?
14:58Не, не.
15:00Каза, влизай в колата и ако видиш някой от своите приятели, не спирай.
15:07Питах я, дали има някой в къщата. Тя каза, не.
15:12Погледнах я. Тя пак каза, не.
15:15Мама иска да се прибереш.
15:18Казах ѝ, добре, мамо. Добре. Добре.
15:24Качих се в колата и се прибрах.
15:27Изкушавах се, особено втория път,
15:30да вляза, за да видя дали всичко в къщата е наред.
15:35Но се съобразих с майка си.
15:39А тя?
15:43Тя изобщо не е слаб и страхлив човек.
15:48Тя е много силна жена.
15:51Джеймс Браун казва, татко не се шегува,
15:53а в моя случай това въжеше за майка ми.
15:58Минаха няколко дни и майка ми се обади по телефона.
16:03Попитах, дали мога да отида при нея.
16:07Попитах, дали е добре, а тя каза, кога идваш.
16:12Излязох веднага и тръгнах по Санта Моника към Лос-Анджелес.
16:17А коремът ми беше свит,
16:20защото се питах какво не е наред с майка ми.
16:24Очаквах лоши новини.
16:26Когато пристигнах, този път ме пусна,
16:30но във въздуха определено витаеше усещането, че нещо не е наред.
16:36Едва се сдържах да не треперя, защото бях напрегнат,
16:41но в колата на идване се тресях от страх.
16:46В квартала имаше деца, с които бях израснал.
16:50Ими бяха приятели. Единият се казваше Ейдриън.
16:54Той винаги успяваше да се забърка в нещо.
17:00Често му прощавах някои от глупостите,
17:03защото понякога правеше нелогични неща.
17:06Например, правеше някои удари,
17:09после се връщаше с нов часовник или синджир,
17:14но всякаш нещо го караше да прави тези излини.
17:18А когато го попиташ защо го прави, самият той не знаеше.
17:22Беше малко по-голям от мен,
17:25но аз винаги успявах да го убедя да постъпи правилно,
17:29защото още тогава знаех какво е кармата
17:32и разбирах духовният закон, че всичко се връща.
17:38Седнахме и майка ми каза,
17:41съжалявам, но с нощ и Ейдриън е бил убит.
17:48Братовчет му го застрелял насред улицата.
17:52Бях в шок.
17:55А майка ми каза, той дойде да те търси.
18:00И видях смъртта в очите му.
18:07Баба ми виждаше духове,
18:10а майка ми и баба ми
18:13можеха да видят смъртта на нечие лице.
18:17Преди духът им да бъде прибран.
18:22Тя не искала да се виждам с него,
18:25защото смъртта по лицето му била толкова ясно изписана,
18:29че знаяла, че вече не можело да се направи нищо.
18:35Часът му бил настъпил.
18:38Определено ще ау да умре скоро.
18:42Не искам да го доближаваш.
18:46Казах, че може би аз съм можел да му помогна,
18:50а тя отвърна, не, всичко беше решено.
18:54Духът на смъртта беше прекалено силен.
18:57Времето му беше дошло.
19:04Върнах се в апартамента си в Санта Моника,
19:07силно притеснен от всичко.
19:12Дълго седях и се питах на ум,
19:16какво ако се бяхме видели,
19:21какво можеше да бъде различно.
19:26Обадих се на приятелката си и тя се прибра.
19:31Това се развива на следващата вечер.
19:35Седнахме да вечериме и точно тогава звънна телефонът.
19:41Приятелката ми вдигна.
19:47Ало?
19:53Един момент.
19:56Цялата беше пребледняла.
19:59Разбрах, че нещо не е наред.
20:02Попитах я какво има, а тя заеква и ки каза,
20:05че се обажда Адриан.
20:09Реших, че някои от приятелите ми си правят шега
20:12и се ядосах, защото моментът не беше подходящ.
20:15Взех слушалката и казах, ало?
20:18Гласът от другата страна беше глас,
20:21който познавам от детството си.
20:24Беше моя приятел Адриан.
20:27Майк! Майк!
20:29Майк! Майк!
20:31Майк! Майк!
20:33Майк! Майк!
20:35Майк! Майк!
20:37Майк! Майк!
20:39Само двама, или трима човека ме наричат Майк,
20:42защото не обичам да ми викат така.
20:45Но веднага познах този глас. Беше той.
20:48Каза, помогни ми!
20:52Помогни ми! И знаеш как.
20:54Майк!
20:56Попитах Адриан, къде си?
20:59А той отвърна, опитват се да ме вкарат вътре.
21:02Избягах, но трябва да ми помогнеш преди да ме върнат.
21:07Отзад чувах гласове, които му крещат.
21:11Имаше и някакъв звук, който ми напомня звукът,
21:16който се чува когато стоиш до камина или барбекю
21:22и жегата разсича въздуха.
21:28Но това беше много по-силно. Чувах и някакви хора, които му крещят.
21:33После чух, че започна борба и...
21:41Чух как го оповалях.
21:44А той продължаваше да крещи.
21:46Пуснете ме! Не, не, не! Няма да дойда! Няма да дойда!
21:51Едриен, къде си?
21:53И крещеше моето име.
21:55Майк! Майк!
21:59После връзката прекъсна.
22:02Звукът затихна.
22:04И това беше всичко.
22:07Не можех да помръдна.
22:10Беше ужасно, че не можех да му помогна.
22:16Обсъдих го с приятелката ми и тя каза да се обадя в централата,
22:22за да проследят номера.
22:25Операторката ми каза, че щом разговорът е бил за моя сметка,
22:30ще го има в сметката ми.
22:32Помнех точно деня и часа.
22:36Но когато сметката ми дойде, в нея нямаше подобен разговор.
22:41Но приятелката ми Кемберли също беше там.
22:44И знам, че аз не халюцинирах.
22:47Не се дрогирам, почти не пия.
22:49Това беше връзка с отвъдното.
22:52Това беше следствена по телефона.
22:56Той повтаряше, че знам как да му опомогна.
23:00Но до ден днешен нямам представа какво е имало предвид.
23:05И как съм можел да му опомогна.
23:09Ще ми се да знаех, но не знам.
23:12Обаждането беше послание за мен, защото...
23:17Съм е учили, че адът е истинско място и всичко си има последствия.
23:22Кармата съществува.
23:24Ако бях с него, когато е дошла смъртта,
23:29можеш да отнесе и мен.
23:34Знам, че светът на духовете е реален.
23:38Но ще ви кажа едно.
23:41Не се страхувайте.
23:43Просто се погрежете да следвате светлината.
23:46Това е единствената ви защита.
23:54Аз израснах през 60-те, когато за свръхестественото се говореше едва ли не във всеки дом.
24:02Но за разлика от някои хора, аз никога не съм се страхувала.
24:09През 70-те години Линдзи Вагнер е една от най-големите холивудски звезди,
24:14позната на милиони като бил ничната жена.
24:17Тогава тя се запознава с един самотен дух, отчаяно търсещ внимание.
24:23През 1970-та приятелят ми беше прекрасен музикант и имаше група.
24:30Предложиха ни да свирим на концерт на Олман Брадърс в Южна Каролина,
24:36в малък град на име Лаввали, на 4 часа от Северна Каролина.
24:42Мечтата на кмета на града била да организира рок концерт.
24:47През 1969-та се беше появил отсток и ето че още следващото лято
24:53се организираше друг голям рок концерт в Юга.
25:01Когато излязохме от Лаввали, за да ни закарат до фермата,
25:05където щеяхме да отседнем,
25:08изведнъж теренът рязко стана провинциален.
25:13И си спомням, че се движехме по един много тесен път,
25:19който минаваше през една гъста гора.
25:23Пътят криволичеше и накрая излезе пред една къща.
25:29Много стара викторианска къща, като излязла от филмите.
25:36На юг лятото е много влажно и се чуваха горски шумове.
25:41Спомням си, че кухнята беше като извадена от миналото.
25:46Аз тогава колекционирах антики и бях много впечатлена от бюфета.
25:51Горната част на бюфетите обикновенно се състои от шкафове
25:55с стъклени вратички, в които са наредени всякакви съдове.
26:00Забелязах обаче, че на вратичките няма стъкла.
26:05Беше се случило нещо и не ги бяха сменили.
26:09Първата вечер си легнахме, но аз спя много леко
26:13и се събудих посред нощ. Човек е един от членовете на групата,
26:17да говори нещо. Станах и погледнах зад ъгъла на дневната
26:22към коридора, където беше банята.
26:26Той стоеше пред вратата на банята, която изглеждаше отворена.
26:31Попитах дали е добре, а той каза, че не може да влезе в банята.
26:35Попитах го...
26:37Как така не можеш да влезеш в банята?
26:41А той е отвърнал, пита и ти. Има нещо странно пред тази врата.
26:45Приближих се и усетих студен повей,
26:49идващ от вратата.
26:52Помислих си, че става течение и студата идва отвън, но...
26:57Нямаше как, защото навън беше топло и влажно.
27:01Просто нямаше как.
27:03Той каза, да няма духове. Аз отвърнах глупости.
27:07Влязах в банята и усетих студен натиск.
27:15Имаше нещо, като енергия.
27:18И когато...
27:21Минах, го усетих.
27:25От другата страна, температурата беше нормална.
27:29После осъзнах, че трябва да се обърна и пак да мина оттам.
27:33Успях някакси, а тази студенина не я усетих.
27:38Никъде повече.
27:40Единственото, което се случи след това е, че чухме звуци от тавана.
27:45Един от групата трябваше да спитам.
27:48И се питахме какво прави, защото се чуваше шум,
27:52като плаченето налегло по пода.
27:55Накрая спря, а насутринта го намерихме на дивана.
27:59Попитах го, защо спитам и какво беше това блъскане с нощи.
28:04А той каза, че не се е качвал горе, защото е заспал на дивана.
28:09Насутринта го намерихме на дивана.
28:12Попитах го, защо спитам и какво беше това блъскане с нощи.
28:16А той каза, че не се е качвал горе, защото е заспал на дивана.
28:22Тогава започнаха да го питат, кой тогава е спал в стаята ти.
28:32Накрая се качихме горе, а леглото беше управено
28:35и нямаше следи някой да е спал там.
28:38Опитахме се да се пошегуваме с това, за да не ни е страх.
28:43Да се махаме.
28:47Започнахме да се питаме още колко дни ще останем.
28:51На следващия ден говорих с гаджето ми
28:55и отидох в другата стая да си полегна.
29:00Бях заспала, когато бум, бум, чуваше се как нещо пада.
29:05Веднага се разсъних, а сърцето ми препускаше.
29:10Веднага изкочих, както и гаджето ми и още един член на групата.
29:14Всички стичахме към кухнята, откъдето идваха звуците
29:19и видяхме как котиите от кухненския бюфет падат над земята и дрънчат.
29:29Беше стряскащо.
29:31Не се хладеха като при земетрезение,
29:34а излитаха сякаш някой ги буташе с ръка.
29:40От две-три наведнъж падаха на земята и се търкаляха по пода.
29:45Всички замръзнахме на място.
29:50И после отстъпихме назад.
29:54Решихме, че трябва да се махнем оттам,
29:57но не знаехме къде се намираме и нямахме кола.
30:01Накрая си казахме, че това са глупости и се върнахме по леглата.
30:06На другата сутрин станахме и дойдоха доброволците от града,
30:11които щяха да ни превозят до и от концерта.
30:16Ние започнахме да подпитваме нашия предрожител.
30:24Разкажи ни за това място, кой е живял тук и кой е построил къщата.
30:30Искахме да разберем дали знае нещо.
30:33Той започна с историята за хората построили къщата,
30:37което е било някъде в началото на 19 век.
30:44Семейството имало дъждеря с някакво умствено заболяване.
31:04По това време традицията и културата били такива,
31:10че хората криели децата си, ако не са нормални.
31:16Затова когато имали гостите, затваряли дъждеря си на тавана,
31:22за да не може никой да я види и случайно.
31:34Тя понякога вдигала шум, хватала леглото и какво ли не,
31:40за да привлече внимание. Не ѝ харесвало да стои заключена.
31:47После предрожителят ни каза, че понякога се появявала на хората,
31:54които отсядат в къщата.
31:58Предвид това как е живяла, можем само да си представяме
32:03колко е самотна и колко е искала някой да я чуе.
32:10Демонстрацията ясно казваше, вие сте в моя дом, забележете ме.
32:28Когато пораснах, оставих паранормалното в детството си
32:34и не вярвах в него.
32:37Но след това преживяване смятам, че абсолютно всичко е възможно.
32:45Актерът Матю Сетъл е най-добре познат с участието си в мини-сериала
32:50Братя по уражие и настоящия хитов сериал Клюкарката.
32:54Бях в Остин, Тексас.
32:57Снимахме филм и чух от една приятелка за хотела Дрискал.
33:01И тя като мен пътува с животни и каза, че мястото е подходящо.
33:07Настъних се там, в един приятен апартамент и започнах да чувам истории,
33:13че хотелът е обитаван от духове.
33:17Нещо, което се случваше постоянно е вратата на асансьора,
33:21защото беше достаята ми да се отваря в странни часове,
33:26без да чувам някой да излиза.
33:32Реших, че разни хора просто натискат случайни бутони.
33:39Но не се оказа това.
33:42Персоналът на хотела каза, че е странно,
33:46но асансьорът прави каквото си иска.
33:52На няколко пъти кучетата ми се взираха в един и същи ъгъл на стаята.
34:01Шшшт!
34:17През втората част на моя престой там, Остин беше ударен от жестока буря.
34:23А през околностите му мина торнадо.
34:27Хотелът изглеждаше достатъчно стабилен да издържи торнадо.
34:31Имаше много дебели стени.
34:34В нощта на бурята бях буден в 3 сутринта и чувах силно бум, бум, бум.
34:42Обадих се на рецепцията и се качи един охранител, здрав тип, ветеран от Виетнам.
34:50Какъв е този шум?
34:52Стори ми се странно, че този едър, як охранител, изглеждаше уплашен.
35:00Той веднага чу шума и установихме, че идва от старата стълбична шахта, която е до асансьора.
35:11Казах му след теб, а той не е помръдна.
35:16Изненадах се, защото съм сигурен, че беше видял доста неща през войната, а го беше страх да мине през една врата.
35:24Попитах го какво не е наред.
35:28Не искам да виждам духове.
35:33Изненадах се, защото го беше страх да мине през една врата.
35:37Попитах го какво не е наред.
35:42Не искам да виждам духове.
35:45Питах го дали е виждал преди.
35:48Тогава той ме е погледна така, че, честно казано, и аз се уплаших.
35:55Какво има там?
35:58Минах през металната врата до асансьора и започнах да изкачвам стапалата към върха на шахтата.
36:07Звукът ставаше все по-силен и на около 5 метра над последната площадка имаше метален капак, който се удреше от вятъра.
36:24След като видях, че не е никакъв дух, той се качи по стълбата и затвори капака.
36:33После му споменах за асансьора.
36:36Постоянно се отваря и затваря по всяко време.
36:42Момиченцето прави пакости.
36:46Това малко ме стресна.
36:48И попитах какво е ова момиченце.
36:51Ще ви покажа.
36:54Слязох долу и там имаше снимка на момиченце и един портрет от който те побиват тръпки.
37:03Буквално усетих, че излъчва обезпокоителна енергия.
37:12После охранителят ми каза, че това е дъщерята на един от инвеститорите, но паднала по стълбите и си изчупила врата.
37:33Много от гостите я били виждали да си играе в коридора.
37:45Това беше шокиращо.
37:49Вечерта след бурята се приготвях да изляза на вечеря с приятеля ми Джо, който е местна знаменитост.
37:57Излязах от стаята, търсих и ключовете си.
38:02Край мен мина жена с дълга рокля.
38:06Приличаше на сватбена. Вещах, че отива на карнавал.
38:11Роклята беше мръсно-бяла с избродирани по нея цветя и шумолеше докато жената върви.
38:22Вратата на асансьора вече беше отворена на три метра от мен.
38:27Затова тръгнах към него, прибирайки портфела си.
38:31Когато влязох, се обърнах и нея вече и я нямаше.
38:40Усетих как косата ми настрахна.
38:46Бутонът за лобито беше натиснат.
38:49Имах усещането, че не съм сам в асансьора, но не виждах никога.
39:00Когато пристигнах, приятели ми Джо ме е попитал добре ли си.
39:05Изглеждаш малко блед.
39:07Аз го погледнах и казах, мисля, че видях дух докато слизах от хотела.
39:15Той е попита, момиченце ли беше?
39:21Казах му, не е, а той е попита, на кой етаж съм.
39:26Казах на последния, а той е отворна, жена ли видях?
39:32Казах му, да, покрай мен мина жена, която беше облечена в мръсно, бяла, дълга рогля.
39:38Но когато влязох в асансьора и се обърнах, за да натисна бутона за партера, там нямаше никой.
39:47А бутонът беше натиснат.
39:51Джо ме е погледна и каза, знаеш ли, че преди години, на този етаж, имало една влюбена жена,
40:01която щеала да се омъжва, но годинникът ѝ е зарязал в деня на сватвата.
40:07Тя отишла, купила си оръжие, влязла в ваната с дрехите…
40:15И пък, като днес, за една добре работена влиянса,
40:20отиваща на нашейната врата и чакала да се отвори,
40:26Тя отишла, купила си оръжие, влязла във ваната с дрехите
40:39и се застреляла.
40:45Изведнъж ми хрумна, че всички странни усещания
40:48и лаянето на кучетата в празното пространство
40:54всичко беше свързано с тази жена
41:00и изпитах ясното чувство, че тя
41:05ме наблюдава.
41:08Господи!
Recommended
22:18
|
Up next
56:00
42:36
44:37
44:08
44:15
21:35
44:14
22:37
0:35
21:20
55:56
55:32
21:05
21:05
25:34
17:26
1:00:10
1:00:12
0:10
0:10
6:54
11:31
0:20